На сутринта
Слънцето почука по мойте клепачи,
от съня ме откупи с много златна любов.
Но главата ми удряха триста ковачи
и за среща с деня не се чувствах готов.
Огледалото изпадна в шок при вида ми -
каза да се върна, да лежа, да лежа...
Спомените водеха спор със съня ми
кое е истина и кое е лъжа.
Ето танцуващи сенки във мрака,
ето полюшвани в такта бедра.
Ето и теб - видях как заплака,
последва скандал, шамар и врата...
А после ново усещане мило,
спомен от нежни женски ръце...
И грехът, съхранен в следа от червило,
ми разказа за устни без свян, без лице...
Коя беше тя, кой я дявол донесе?
Чувствах се като последен глупак!
Но отговор няма. Споменът днес е
мъртъв - удавен в бутилка коняк...
"Защо го направи?!" - питат чашите празни
и сълзи виновно бликват в мойте очи...
А на нощното шкафче, сред спомени разни,
снимката ти с укор повтаря: "Плачи!"
© Калин Пантов Все права защищены
Свързани произведения
любов, преплетени души,
вечност, клетви, обещания,
щурче, екстаз, стенания.
Утро, бутилка, самота, ...
Комментарии
-
Благодаря, Жени! Нали знаеш - каквото сам си направиш....
Но пък иначе нямаше да го има този стих... -
Спомени... понякога са топли... друг път остри Хубав стих
-
Много ти благодаря! Радвам се, че намина!
-
Стихчето на Паленка ме доведе до тук! Тъжно и реалистично... Човек понякога прави неща, без да знае защо, а после се пита и се гърчи в спомени!
Хареса ми! -
☕️
-
Пепи, Ина, благодаря ви! Браво, Пепи - в няколко реда ти казваш онова, за което на мен ми трябваха шест куплета!
-
Каква житейска драма:
нощ, коняк и дама,
шамар, врата, сълзи,
бутилка празна,
спомен без следи. -
Тъжна, но много истинска история си разказал, Аметист. Лирическият ти герой наистина е загазил. Дано в следващия ти стих успее да се реваншира със себе си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
