* * *
На милата ми Галя,
една година след
първата ни среща.
Вървя между високите била,
наръбени от боровете тъмни.
И сякаш вечно тука е била,
нощ спуска се по пътищата стръмни.
От изток виждам пълната луна.
На запад по- висока планината,
понесла е звезда -- като сърна
последната сълза на самотата.
И мисля си: сънувам. Този сняг
посипан на луната от лъчите
открива ме на нов, жадуван бряг,
където много, много те обичам!
22. септември 1991 г.
гр. Сливен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъчезар Цонев Все права защищены
