На милата ми Галя,
една година след
първата ни среща.
Вървя между високите била,
наръбени от боровете тъмни.
И сякаш вечно тука е била,
нощ спуска се по пътищата стръмни.
От изток виждам пълната луна.
На запад по- висока планината,
понесла е звезда -- като сърна
последната сълза на самотата.
И мисля си: сънувам. Този сняг
посипан на луната от лъчите
открива ме на нов, жадуван бряг,
където много, много те обичам!
22. септември 1991 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
