На милата ми Галя,
една година след
първата ни среща.
Вървя между високите била,
наръбени от боровете тъмни.
И сякаш вечно тука е била,
нощ спуска се по пътищата стръмни.
От изток виждам пълната луна.
На запад по- висока планината,
понесла е звезда -- като сърна
последната сълза на самотата.
И мисля си: сънувам. Този сняг
посипан на луната от лъчите
открива ме на нов, жадуван бряг,
където много, много те обичам!
22. септември 1991 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
