Едни очи ме карат да изгарям,

едни очи ме карат да не спя.

В едни очи като в море потъвам,

във тях се давя и без глас крещя.

Ръка към теб сега протягам

и те моля "Помогни ми!"

Далеч от теб опитах да избягам,

но не успях и пак боли ме.

Без посока съм, сама и без криле -

на слънцето стопиха се, но продължавам,

верният път, знам, е в моето сърце,

но то към твоето приковано остава.

Затова вървя напред без сърце.

Без сърце аз пак ще живея,

но без усмивка ще е моето лице

и без надежда щастие да намеря.