14.10.2011 г., 21:56 ч.

На светлината в живота ми... 

  Поезия » Любовна
454 0 1

Едни очи ме карат да изгарям,

едни очи ме карат да не спя.

В едни очи като в море потъвам,

във тях се давя и без глас крещя.

 

Ръка към теб сега протягам

и те моля "Помогни ми!"

Далеч от теб опитах да избягам,

но не успях и пак боли ме.

 

Без посока съм, сама и без криле -

на слънцето стопиха се, но продължавам,

верният път, знам, е в моето сърце,

но то към твоето приковано остава.

 

Затова вървя напред без сърце.

Без сърце аз пак ще живея,

но без усмивка ще е моето лице

и без надежда щастие да намеря.

 

© Денни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Познато чувство! А дали си заслужава тази жертва, ти сама ще решиш. Но без сърце, усмивка и надежда за къде!?
    Харесах!
Предложения
: ??:??