Oct 14, 2011, 9:56 PM

На светлината в живота ми...

  Poetry » Love
584 0 1

Едни очи ме карат да изгарям,

едни очи ме карат да не спя.

В едни очи като в море потъвам,

във тях се давя и без глас крещя.

 

Ръка към теб сега протягам

и те моля "Помогни ми!"

Далеч от теб опитах да избягам,

но не успях и пак боли ме.

 

Без посока съм, сама и без криле -

на слънцето стопиха се, но продължавам,

верният път, знам, е в моето сърце,

но то към твоето приковано остава.

 

Затова вървя напред без сърце.

Без сърце аз пак ще живея,

но без усмивка ще е моето лице

и без надежда щастие да намеря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денни All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познато чувство! А дали си заслужава тази жертва, ти сама ще решиш. Но без сърце, усмивка и надежда за къде!?
    Харесах!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...