На свиждане
На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете…
Нещастна бабичко, къде си завървяла?
Къде си запреплитала крака?
Какво те мъчи, та си побеляла?!
Горчилки ли те гонят и сега?
В бохчичката си армаган ли носиш,
на страдащия в болницата син?
И милостта на Господа ли молиш,
за милия, останал ти, един!?
О, плещите ти вече охромяли,
годините едва, едва държат…
Но мъките ти не са остарели,
изглежда тия мъки те крепят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены