9.04.2012 г., 11:37 ч.

На свиждане 

  Поезия » Гражданска
353 0 2

       На свиждане

 

Една жена, съсухрена и бледа,

надхвърлила отдавна шейсетте,

с изплакали сълзите си очи, ме гледа,

и мъка майчинска се в тях чете…

 

Нещастна бабичко, къде си завървяла?

Къде си запреплитала крака?

Какво те мъчи, та  си побеляла?!

Горчилки ли те гонят и сега?

 

В бохчичката  си армаган ли носиш,

на страдащия в болницата син?

И милостта на Господа ли молиш,

за милия, останал ти, един!?

 

О,  плещите ти вече охромяли,

годините едва, едва държат…

Но мъките ти не са остарели,

изглежда тия мъки те крепят!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??