На свиждане
На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете…
Нещастна бабичко, къде си завървяла?
Къде си запреплитала крака?
Какво те мъчи, та си побеляла?!
Горчилки ли те гонят и сега?
В бохчичката си армаган ли носиш,
на страдащия в болницата син?
И милостта на Господа ли молиш,
за милия, останал ти, един!?
О, плещите ти вече охромяли,
годините едва, едва държат…
Но мъките ти не са остарели,
изглежда тия мъки те крепят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Славов Todos los derechos reservados
