9 abr 2012, 11:37

На свиждане 

  Poesía » Civil
384 0 2

       На свиждане

 

Една жена, съсухрена и бледа,

надхвърлила отдавна шейсетте,

с изплакали сълзите си очи, ме гледа,

и мъка майчинска се в тях чете…

 

Нещастна бабичко, къде си завървяла?

Къде си запреплитала крака?

Какво те мъчи, та  си побеляла?!

Горчилки ли те гонят и сега?

 

В бохчичката  си армаган ли носиш,

на страдащия в болницата син?

И милостта на Господа ли молиш,

за милия, останал ти, един!?

 

О,  плещите ти вече охромяли,

годините едва, едва държат…

Но мъките ти не са остарели,

изглежда тия мъки те крепят!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??