На свиждане
На свиждане
Една жена, съсухрена и бледа,
надхвърлила отдавна шейсетте,
с изплакали сълзите си очи, ме гледа,
и мъка майчинска се в тях чете…
Нещастна бабичко, къде си завървяла?
Къде си запреплитала крака?
Какво те мъчи, та си побеляла?!
Горчилки ли те гонят и сега?
В бохчичката си армаган ли носиш,
на страдащия в болницата син?
И милостта на Господа ли молиш,
за милия, останал ти, един!?
О, плещите ти вече охромяли,
годините едва, едва държат…
Но мъките ти не са остарели,
изглежда тия мъки те крепят!
© Христо Славов All rights reserved.
