28 окт. 2009 г., 17:04

На татко

5.5K 0 24

 

                                                                                      В памет на милия ми татко...

Кажи ми, моля те, че си добре,

макар там някъде далеч, невидим.

Към теб протягам двете си ръце,

да те погаля пак по челото, помилвам...

 

И да те гледам дълго в черните очи,

които и без думи ми говорят.

Да, твоето момиче много го боли

от липсата ти, мили татко…

 

Аз зная, твоят дух ще продължи

чрез мен, децата, всички внуци.

Но „малка” съм, затуй прости

от болка стиснатите ми юмруци...

 

 

P.S. Приятели, моля ви, не оценявайте.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...