В памет на милия ми татко...
Кажи ми, моля те, че си добре,
макар там някъде далеч, невидим.
Към теб протягам двете си ръце,
да те погаля пак по челото, помилвам...
И да те гледам дълго в черните очи,
които и без думи ми говорят.
Да, твоето момиче много го боли
от липсата ти, мили татко…
Аз зная, твоят дух ще продължи
чрез мен, децата, всички внуци.
Но „малка” съм, затуй прости
от болка стиснатите ми юмруци...
P.S. Приятели, моля ви, не оценявайте.
© Криси Todos los derechos reservados
си мисля аз са моята принцеса
когато си отида от света
и спусне се над мен завесата
тогава мъката ще плисне
и черни гарвани в очите ще зареят
нещо гърлото ще стисне
и... Демони в душата ще живеят...
-------------------------------------------------
Не ми се иска и да си помислям....