Oct 28, 2009, 5:04 PM

На татко

  Poetry » Other
5.5K 0 24

 

                                                                                      В памет на милия ми татко...

Кажи ми, моля те, че си добре,

макар там някъде далеч, невидим.

Към теб протягам двете си ръце,

да те погаля пак по челото, помилвам...

 

И да те гледам дълго в черните очи,

които и без думи ми говорят.

Да, твоето момиче много го боли

от липсата ти, мили татко…

 

Аз зная, твоят дух ще продължи

чрез мен, децата, всички внуци.

Но „малка” съм, затуй прости

от болка стиснатите ми юмруци...

 

 

P.S. Приятели, моля ви, не оценявайте.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...