В памет на милия ми татко...
Кажи ми, моля те, че си добре,
макар там някъде далеч, невидим.
Към теб протягам двете си ръце,
да те погаля пак по челото, помилвам...
И да те гледам дълго в черните очи,
които и без думи ми говорят.
Да, твоето момиче много го боли
от липсата ти, мили татко…
Аз зная, твоят дух ще продължи
чрез мен, децата, всички внуци.
Но „малка” съм, затуй прости ...