22 февр. 2014 г., 22:37  

На татко

1.1K 0 3

Дали сълзите ми усещаш, татко, 

когато плача на гроба студен?

Знаеш ли колко ми липсваш

и колко болка има в мен?

А знаеш ли колко е празно сърцето

и колко много боли?

Защо не се явяваш в съня на детето си...

Да кажеш дали си щастлив...?

Обичам те, татко, ти си в душата ми...

Ти си моето сърце...

Ти беше усмивката на лицето ми, 

ти бе всичко за мен! 

 

***

 

Дали сънуват мъртвите... не зная...

Дали обичат още... няма как да разбера...

Но болката в сърцето на живите остава...

и търсят всеки малък жест от тях...

 

 

Почивай в мир, татко! Обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Те се нуждаят даже повече от живите в нашето внимание . Закачи на стената един амулет, наречен на името твоя баща Роси, и смятай, че той е винаги до теб щом кажеш "татко" - което отговаря на истината . Ядеш, остави едно залъче за него . Пиеш, остави една глътчица от питието за него, и той ще бъде с теб, без съмнение -
  • Ще ти напиша нещо мое,защото разбирам тъгата ти!!!

    Не мода да обичам гробовете ви,
    защото ви обичам живи,
    защото още помня смеховете,
    очите ви красиви.
    ............................
    Защото нося ви в сърцето си,
    и любовта не свършва със смъртта!!
  • Разплака ме твоят стих...
    Публикуван е на датата, на която е роден моят брат... на когото и аз задавам същите въпроси... защото го няма... защото болката е и винаги ще бъде в мен... и една огромна празнота...
    Но аз вярва, че те ни чуват, че са с нас, макар да не ги виждаме... помагат ни невидимо с любовта си, както може само Любовта да помага...
    Прегръдка за теб!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...