Rosica (Росица Иванова)
93 354
22.02.2014 г., 22:37 ч.  

На татко 

  Поезия
789 0 3

Дали сълзите ми усещаш, татко, 

когато плача на гроба студен?

Знаеш ли колко ми липсваш

и колко болка има в мен?

А знаеш ли колко е празно сърцето

и колко много боли?

Защо не се явяваш в съня на детето си...

Да кажеш дали си щастлив...?

Обичам те, татко, ти си в душата ми...

Ти си моето сърце...

Ти беше усмивката на лицето ми, 

ти бе всичко за мен! 

 

***

 

Дали сънуват мъртвите... не зная...

Дали обичат още... няма как да разбера...

Но болката в сърцето на живите остава...

и търсят всеки малък жест от тях...

 

 

Почивай в мир, татко! Обичам те!

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Те се нуждаят даже повече от живите в нашето внимание . Закачи на стената един амулет, наречен на името твоя баща Роси, и смятай, че той е винаги до теб щом кажеш "татко" - което отговаря на истината . Ядеш, остави едно залъче за него . Пиеш, остави една глътчица от питието за него, и той ще бъде с теб, без съмнение -
  • Ще ти напиша нещо мое,защото разбирам тъгата ти!!!

    Не мода да обичам гробовете ви,
    защото ви обичам живи,
    защото още помня смеховете,
    очите ви красиви.
    ............................
    Защото нося ви в сърцето си,
    и любовта не свършва със смъртта!!
  • Разплака ме твоят стих...
    Публикуван е на датата, на която е роден моят брат... на когото и аз задавам същите въпроси... защото го няма... защото болката е и винаги ще бъде в мен... и една огромна празнота...
    Но аз вярва, че те ни чуват, че са с нас, макар да не ги виждаме... помагат ни невидимо с любовта си, както може само Любовта да помага...
    Прегръдка за теб!!!
Предложения
: ??:??