5 июл. 2004 г., 14:13

НА ТЕБ

2K 0 4

На теб

Ти си небето просторно и широко,
а аз съм една от твоите птици...
И често се питам впели в тебе зеница:
"Може ли небето да бъде на една единствена птица?"

Ти си огъня в моята душа,
който пожари в сърцето разпалва...
Но какво е пожар без искра и защо се опитвам напразно
аз да бъда жарта в пепелта.

Има много птици в небето
и искри живи в пожара голям,
но едва ли някой в сърцето
те обича с такъв жар и плам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.Това е първото стихотворение,което написах през 1996 г.Затова е важно за мен.
  • Понеже виждам,че в коментарите са съгласни с мен,че не за слаба оценка,ще сложа една 6-ца,че оценката да се затвърди на петица.Правя го,защото този,който е писал слабата оценка не разбира много от поезия
  • 5 от мен. Още мааалко му трябва.
  • Съгласна съм с теб Радо.Оценките, поне за мен, са неоснователно ниски.Идеята е добра и е красиво реализирана.Дани, поздравления!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...