5 июл. 2004 г., 14:13

НА ТЕБ

2K 0 4

На теб

Ти си небето просторно и широко,
а аз съм една от твоите птици...
И често се питам впели в тебе зеница:
"Може ли небето да бъде на една единствена птица?"

Ти си огъня в моята душа,
който пожари в сърцето разпалва...
Но какво е пожар без искра и защо се опитвам напразно
аз да бъда жарта в пепелта.

Има много птици в небето
и искри живи в пожара голям,
но едва ли някой в сърцето
те обича с такъв жар и плам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.Това е първото стихотворение,което написах през 1996 г.Затова е важно за мен.
  • Понеже виждам,че в коментарите са съгласни с мен,че не за слаба оценка,ще сложа една 6-ца,че оценката да се затвърди на петица.Правя го,защото този,който е писал слабата оценка не разбира много от поезия
  • 5 от мен. Още мааалко му трябва.
  • Съгласна съм с теб Радо.Оценките, поне за мен, са неоснователно ниски.Идеята е добра и е красиво реализирана.Дани, поздравления!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...