26 сент. 2007 г., 09:22

На теб

1.4K 0 7

                                                     На теб


                          Усещал ли си лудостта на вятъра
                          и силата на бурното море?
                          А тихото дихание на утрото,
                          разпукало се за да отведе
                          една душа в обителта на неизвестността?
                   
                         
                          А чувствал ли си как гърдите
                          изпълват се със порива на младостта?
                          И как ръцете, устните, очите
                          взаимно търсят път към любовта.
       

                          А виждал ли си как телата,
                          понесни във ритъма на песента,
                          преливат се, трептейки във страстта,
                          открили неизвесността и любовта.



                          Задълго ли остава тя,

                          обгърнала ни с нежността

                          на дълго търсена лъжа.

                          Денят измества утринта, играта... Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...