На теб
Усещал ли си лудостта на вятъра
и силата на бурното море?
А тихото дихание на утрото,
разпукало се за да отведе
една душа в обителта на неизвестността?
А чувствал ли си как гърдите
изпълват се със порива на младостта?
И как ръцете, устните, очите
взаимно търсят път към любовта.
А виждал ли си как телата,
понесни във ритъма на песента,
преливат се, трептейки във страстта,
открили неизвесността и любовта.
Задълго ли остава тя,
обгърнала ни с нежността
на дълго търсена лъжа.
Денят измества утринта, играта... Любовта.
© Мирослав Все права защищены
Харесва ми как пишеш!