Sep 26, 2007, 9:22 AM

На теб

  Poetry
1.3K 0 7

                                                     На теб


                          Усещал ли си лудостта на вятъра
                          и силата на бурното море?
                          А тихото дихание на утрото,
                          разпукало се за да отведе
                          една душа в обителта на неизвестността?
                   
                         
                          А чувствал ли си как гърдите
                          изпълват се със порива на младостта?
                          И как ръцете, устните, очите
                          взаимно търсят път към любовта.
       

                          А виждал ли си как телата,
                          понесни във ритъма на песента,
                          преливат се, трептейки във страстта,
                          открили неизвесността и любовта.



                          Задълго ли остава тя,

                          обгърнала ни с нежността

                          на дълго търсена лъжа.

                          Денят измества утринта, играта... Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...