26.09.2007 г., 9:22

На теб

1.4K 0 7

                                                     На теб


                          Усещал ли си лудостта на вятъра
                          и силата на бурното море?
                          А тихото дихание на утрото,
                          разпукало се за да отведе
                          една душа в обителта на неизвестността?
                   
                         
                          А чувствал ли си как гърдите
                          изпълват се със порива на младостта?
                          И как ръцете, устните, очите
                          взаимно търсят път към любовта.
       

                          А виждал ли си как телата,
                          понесни във ритъма на песента,
                          преливат се, трептейки във страстта,
                          открили неизвесността и любовта.



                          Задълго ли остава тя,

                          обгърнала ни с нежността

                          на дълго търсена лъжа.

                          Денят измества утринта, играта... Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....