26.09.2007 г., 9:22

На теб

1.4K 0 7

                                                     На теб


                          Усещал ли си лудостта на вятъра
                          и силата на бурното море?
                          А тихото дихание на утрото,
                          разпукало се за да отведе
                          една душа в обителта на неизвестността?
                   
                         
                          А чувствал ли си как гърдите
                          изпълват се със порива на младостта?
                          И как ръцете, устните, очите
                          взаимно търсят път към любовта.
       

                          А виждал ли си как телата,
                          понесни във ритъма на песента,
                          преливат се, трептейки във страстта,
                          открили неизвесността и любовта.



                          Задълго ли остава тя,

                          обгърнала ни с нежността

                          на дълго търсена лъжа.

                          Денят измества утринта, играта... Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...