26.09.2007 г., 9:22

На теб

1.3K 0 7

                                                     На теб


                          Усещал ли си лудостта на вятъра
                          и силата на бурното море?
                          А тихото дихание на утрото,
                          разпукало се за да отведе
                          една душа в обителта на неизвестността?
                   
                         
                          А чувствал ли си как гърдите
                          изпълват се със порива на младостта?
                          И как ръцете, устните, очите
                          взаимно търсят път към любовта.
       

                          А виждал ли си как телата,
                          понесни във ритъма на песента,
                          преливат се, трептейки във страстта,
                          открили неизвесността и любовта.



                          Задълго ли остава тя,

                          обгърнала ни с нежността

                          на дълго търсена лъжа.

                          Денят измества утринта, играта... Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....