Дали си блян?
Дали си сън?
Дали мечта си неосъществена?
Не зная?
Но твоят поглед как събужда в мен надеждата опорочена?
Дали си истина?
Дали сълза си неизплакана, стаена?
Дали си мисъл неизречена, смирена?
В съня ми се прокрадваш нощем,
а денем в мислите ми безпощадно ровиш.
Любовта, забравена преди години, ти възкръсваш.
По стъпките, оставени отдавна, ходиш...
© Ивелина Станева Все права защищены