На теб...
Боли!
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера
защо предаде любовта.
Каквото и да казваш, все ми е тая,
болката толкоз лесно не отминава.
Тя остава вътре в мен
и ще ме мъчи ден след ден.
Какво ли да правя сега -
да ти простя? Да, бе, да!
Но не мога без тебе - така е.
По-добре да си го призная.
И пак към тебе тръгвам сама,
защото за мен това е любовта -
дори да смърт да боли,
ако обичаш истински - прости!
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера
защо предаде любовта.
Каквото и да казваш, все ми е тая,
болката толкоз лесно не отминава.
Тя остава вътре в мен
и ще ме мъчи ден след ден.
Какво ли да правя сега -
да ти простя? Да, бе, да!
Но не мога без тебе - така е.
По-добре да си го призная.
И пак към тебе тръгвам сама,
защото за мен това е любовта -
дори да смърт да боли,
ако обичаш истински - прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Георгиева Все права защищены
