21 апр. 2008 г., 07:03

На теб, душа

1.1K 0 5

А исках просто аз да те опазя,
защото зная, само теб си имам.
Да не познаеш думите: "Аз мразя",
да не познаеш думите: "Без смисъл..."
И ето днес, така опустошена
и толкова навътре във живота
ти казвам само: "Ти спасявай мене,
и дай ми глътка въздух, ако можеш..."

Ако не можеш, знай, не ти се сърдя,
да бъдеш невъзможна аз не искам.
Аз зная, ти си много милосърдна,
ала и много пряма. И ми стига.
И някой ден, навярно, уморена
от всеки делник сив, дошъл до гуша,
навярно пак ще искаш да си с мене.

Моли се само да не съм бездушна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...