На теб, душа
А исках просто аз да те опазя,
защото зная, само теб си имам.
Да не познаеш думите: "Аз мразя",
да не познаеш думите: "Без смисъл..."
И ето днес, така опустошена
и толкова навътре във живота
ти казвам само: "Ти спасявай мене,
и дай ми глътка въздух, ако можеш..."
Ако не можеш, знай, не ти се сърдя,
да бъдеш невъзможна аз не искам.
Аз зная, ти си много милосърдна,
ала и много пряма. И ми стига.
И някой ден, навярно, уморена
от всеки делник сив, дошъл до гуша,
навярно пак ще искаш да си с мене.
Моли се само да не съм бездушна...
© Теодора Симеонова All rights reserved.
