Покров от светлина и доброта
Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише:
народът ни под робство е живял,
но в робството пак свобода е дишал –
така до днешни дни е оцелял.
В борбите си умирал и възкръсвал –
със жертви е белязал своя път.
Не се разпъва цял народ на кръста,
под който мъчениците му спят.
От Странджа до Околчица си моя.
Със пулса на сърцето ти туптя.
Задъхвам се по стръмните завои,
но сила пия от една мечта...
Вървя под твоето небе, Родино –
покров от светлина и доброта.
Пази го чисто и до края синьо –
и тебе да огрява, и света.
Н
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
