Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише:
народът ни под робство е живял,
но в робството пак свобода е дишал –
така до днешни дни е оцелял.
В борбите си умирал и възкръсвал –
със жертви е белязал своя път.
Не се разпъва цял народ на кръста,
под който мъчениците му спят. ...