На теб (съжалявам)
Седнала на край - на тротоара,
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.
Тя искаше да падне на земята,
а може би пред някоя кола? -
Минаваше и мисъл през главата,
но преди време тя му обеща.
Не можеше на никой да разкаже!
Не можеше я никой ней разбра!
А тя бе свила устните си даже,
но в същий миг жената онемя!
Тя беше друга - зарад него друга!
И стискаше, и чакаше - сама!
Потъваше във мъката си груба,
във тази мъка тя и изгоря!
Сега седи - на край - на тротоара.
Чистачката неволно я помете!
В кутията за смет я хвърли стара,
защото беше станала на пепел...
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.
Тя искаше да падне на земята,
а може би пред някоя кола? -
Минаваше и мисъл през главата,
но преди време тя му обеща.
Не можеше на никой да разкаже!
Не можеше я никой ней разбра!
А тя бе свила устните си даже,
но в същий миг жената онемя!
Тя беше друга - зарад него друга!
И стискаше, и чакаше - сама!
Потъваше във мъката си груба,
във тази мъка тя и изгоря!
Сега седи - на край - на тротоара.
Чистачката неволно я помете!
В кутията за смет я хвърли стара,
защото беше станала на пепел...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Все права защищены
