На... ( ти знаеш на кого)

                                   ... това написах, след един дълъг размисъл, препрочитайки стихотворението "Пръстен " на Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което

така жадувам с цялото си същество,

за дадената ми ръка и сили влети

във миг на слабост и погубващо ме зло,

за твоята усмивка и подкрепа,

когато най-много търсех  теб...

Благодаря за твоята утеха  и...

че разтвори душата ми в добро,

за твойта вяра, нежност и доверие,

за туй, което е... и е било

и туй, което ще е помежду ни

сега и занапред... За туй,

че ти отнемаш от съня ми и

мисълта ми е обсебена от теб

и всеки ден, и всеки час и миг –

душата ми неистово желае

със теб да бъде и да се сгрее

от топлината на само твойта доброта,

аз искам да облагородя стаилото се в мен

сияние и двамата да сътворим

това, което дълго сме мечтали –

да преоткрием себе си  - и аз, и ти...

и Любовта, която вечно сме желали...

22.04.2011г, гр. Велико Търново