14 июн. 2009 г., 19:32

На Тошко 

  Поэзия » Другая
428 0 3

Днес слънцето залезе рано,

празнота се спусна с мрак,

сякаш някой ме ограби,

отрязаха ми сякаш крак.

Няма я искрата във очите,

звънкият ти смях и любовта,

замина и сълзите бликат,

сякаш като от река.

Ти беше мойто силно рамо,

моят стимул и кураж,

а сега остана само

блян и прелестен мираж.

Но знаеш ли, че аз ти вярвам

безусловно и със много хъс,

сигурна съм, ще се справиш,

дори и в трудния си път.

Остани такъв, какъвто си,

с исполински дух и плам,

и с този огън във очите си

ще успееш непременно - знам!

 

 

На зет ми послучай заминаването му

с много обич и малко тъга.

Обичам те и съм с теб!

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??