На Тошко
Днес слънцето залезе рано,
празнота се спусна с мрак,
сякаш някой ме ограби,
отрязаха ми сякаш крак.
Няма я искрата във очите,
звънкият ти смях и любовта,
замина и сълзите бликат,
сякаш като от река.
Ти беше мойто силно рамо,
моят стимул и кураж,
а сега остана само
блян и прелестен мираж.
Но знаеш ли, че аз ти вярвам
безусловно и със много хъс,
сигурна съм, ще се справиш,
дори и в трудния си път.
Остани такъв, какъвто си,
с исполински дух и плам,
и с този огън във очите си
ще успееш непременно - знам!
На зет ми послучай заминаването му
с много обич и малко тъга.
Обичам те и съм с теб!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
