10 мая 2011 г., 18:08

„На тоз дар аз сам съм господар!”

898 0 0

 

Животът ми е даден един-едничък,

но не да го живея аз сам-самичък,

а да намеря някой сроден по душа,

в едно да се слеят нашите сърца.

 

Даденото ми от съдбата аз да оценявам,

падна ли, да ставам и да продължавам,

да избухвам в смях, сълзи,

да сбъдна най-съкровените си мечти!

 

Даден ми е да обичам, не да мразя,

човешкото в себе си винаги да пазя,

да бъда на близките си опора,

а не ябълката на раздора.

 

Да вярвам в себе си и Бога,

да се любувам на Майката природа,

да живея за другите, не за мене,

и никому аз да не бъда бреме.

 

Животът – това е дар,

на който ти сам си господар!

Никой вместо теб не ще умре,

нито твойта болка ще прозре.

 

Радвай се на това, което имаш,

давай, а недей да взимаш.

Недей се страхува от смъртта,

сам родил си се и сам ще посрещнеш вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....