12 мар. 2024 г., 20:18

На този свят

491 1 1

На този свят дошли сме от любов

и за любов сме земна сътворени.
Създадени сме с божий благослов
и мигове щастливо споделени.

 

Дошли сме, за да търсим своя път
и да разгърнем блянове- надежди.
Дошли сме от греховна млада плът
и от захвърлени в нощта одежди.

 

Дошли сме от пулсиращо сърце,
докоснало емоции дълбоки.
Дошли сме от сияещо лице,
поело всички стъпки и посоки.

 

На този свят дошли сме от сълза,
заседнала в очите на момиче
и от момчешка слънчева мечта,
погалила стеблото на кокиче.

 

На този свят дошли сме за урок,
разгърнат от господната обител
и всеки има звезден ден и срок,
за да докосне своя възкресител...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...