На тринайсет
Аз винаги ще бъда на тринайсет
и няма да пораствам цял живот.
Годините ще викат: "Осъзнай се!",
"Недей!"- ще шепне старата любов.
Ще иска тя невинна да остана
напук на всяка мерзост и лъжа,
напук на всяка болка неразбрана!
Защото любовта е свобода.
Ще иска тя дома си да оставя
и на предразсъдъците гръб да дам,
любовта не би могла да покорява
ако не оставиш всичко и не тръгнеш сам.
Такава бях в онези детски дни -
летях, а като паднех - бързо ставах.
От щастие понякога боли,
но аз дори на болката прощавах.
И стигаше ми само поглед ням,
отвътре, за да се изпълня с благост -
по-силна обич има ли, не знам,
от тази, дето носи само радост.
Сега за любовта с пари се плаща,
а истинската, паднала в калта,
със зъби и със нокти рови, дращи,
но от спасението няма и следа.
Аз тази обич няма да допусна
сърцето ми да изгори. Не дай си!
Когато става дума за изкуство,
аз винаги ще бъда на тринайсет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
