На тринайсет
Аз винаги ще бъда на тринайсет
и няма да пораствам цял живот.
Годините ще викат: "Осъзнай се!",
"Недей!"- ще шепне старата любов.
Ще иска тя невинна да остана
напук на всяка мерзост и лъжа,
напук на всяка болка неразбрана!
Защото любовта е свобода.
Ще иска тя дома си да оставя
и на предразсъдъците гръб да дам,
любовта не би могла да покорява
ако не оставиш всичко и не тръгнеш сам.
Такава бях в онези детски дни -
летях, а като паднех - бързо ставах.
От щастие понякога боли,
но аз дори на болката прощавах.
И стигаше ми само поглед ням,
отвътре, за да се изпълня с благост -
по-силна обич има ли, не знам,
от тази, дето носи само радост.
Сега за любовта с пари се плаща,
а истинската, паднала в калта,
със зъби и със нокти рови, дращи,
но от спасението няма и следа.
Аз тази обич няма да допусна
сърцето ми да изгори. Не дай си!
Когато става дума за изкуство,
аз винаги ще бъда на тринайсет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
