7 сент. 2012 г., 14:21

На тръгване

1.4K 0 4

 

 

И тази нощ
протягаш хладна длан,
прегръщаш ме
и нежно ме целуваш,
а вместо пламък –  
устни от тъга...
Омръзна ми
със мене да флиртуваш.
Сега те моля,
тръгвай, самота!
Не, как така без теб
ще ми е скучно...
След теб ще махна
външната врата,
от утре може пък
да се заимам с куче.
Ще има кой
любовно да скимти
и всеки божи ден
ще му слугувам,
ще джафка бодро
и опашка ще върти,
край мене ще има
радостна муцуна.
Какво да си говорим с теб,
какво?
Не пиеш, не ядеш,
не си компания
за ням живот
или за глухи спорове...

На тръгване
кажи ми сбогом само.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "След теб ще махна
    външната врата,
    от утре може пък
    да се заимам с куче"


    Ще се върне-дори през ключалката
    (ако беше оставил вратата).
    Кучето няма да отбележи появата и
    ако има в паничката мляко...
    Ще се върне, унила до вярност
    в късна вечер със чаша в ръка
    "И стало безпощадно ясно-
    Жизнь прошумела и ушла"...
  • Много ми хреса.
  • И аз си имам едно котенце...
  • Дааа, домашният любимец гони самотността. Харесах. Поздрави,Найден!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...