На тръгване
И тази нощ
протягаш хладна длан,
прегръщаш ме
и нежно ме целуваш,
а вместо пламък –
устни от тъга...
Омръзна ми
със мене да флиртуваш.
Сега те моля,
тръгвай, самота!
Не, как така без теб
ще ми е скучно...
След теб ще махна
външната врата,
от утре може пък
да се заимам с куче.
Ще има кой
любовно да скимти
и всеки божи ден
ще му слугувам,
ще джафка бодро
и опашка ще върти,
край мене ще има
радостна муцуна.
Какво да си говорим с теб,
какво?
Не пиеш, не ядеш,
не си компания
за ням живот
или за глухи спорове...
На тръгване
кажи ми сбогом само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
