На тръгване
И тази нощ
протягаш хладна длан,
прегръщаш ме
и нежно ме целуваш,
а вместо пламък –
устни от тъга...
Омръзна ми
със мене да флиртуваш.
Сега те моля,
тръгвай, самота!
Не, как така без теб
ще ми е скучно...
След теб ще махна
външната врата,
от утре може пък
да се заимам с куче.
Ще има кой
любовно да скимти
и всеки божи ден
ще му слугувам,
ще джафка бодро
и опашка ще върти,
край мене ще има
радостна муцуна.
Какво да си говорим с теб,
какво?
Не пиеш, не ядеш,
не си компания
за ням живот
или за глухи спорове...
На тръгване
кажи ми сбогом само.
© Найден Найденов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хреса.
-
И аз си имам едно котенце...
-
Дааа, домашният любимец гони самотността. Харесах. Поздрави,Найден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
външната врата,
от утре може пък
да се заимам с куче"
Ще се върне-дори през ключалката
(ако беше оставил вратата).
Кучето няма да отбележи появата и
ако има в паничката мляко...
Ще се върне, унила до вярност
в късна вечер със чаша в ръка
"И стало безпощадно ясно-
Жизнь прошумела и ушла"...