5 авг. 2008 г., 12:01

На тръгване... 

  Поэзия
685 0 12
На тръгване птиците свеждат глави,
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.

На тръгване в бяло самотата танцува,
а сълзите раждат се все по-красиви,
душите се учат какво е сбогуване,
денят се облича със расо във сиво.

На тръгване пътя подсказва съдбата,
подвластен на нея, живота мълчи,
и бягат мечтите нататък, нататък...
създаден светът в слепота, се руши.

На тръгване цял е единствено спомена,
очите заспиват във пареща нощ,
сълзата последна се стапя отронена,
най-трудно се тръгва от дълга любов!

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??