На тръгване...
На тръгване птиците свеждат глави,
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.
На тръгване в бяло самотата танцува,
а сълзите раждат се все по-красиви,
душите се учат какво е сбогуване,
денят се облича със расо във сиво.
На тръгване пътя подсказва съдбата,
подвластен на нея, живота мълчи,
и бягат мечтите нататък, нататък...
създаден светът в слепота, се руши.
На тръгване цял е единствено спомена,
очите заспиват във пареща нощ,
сълзата последна се стапя отронена,
най-трудно се тръгва от дълга любов!
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.
На тръгване в бяло самотата танцува,
а сълзите раждат се все по-красиви,
душите се учат какво е сбогуване,
денят се облича със расо във сиво.
На тръгване пътя подсказва съдбата,
подвластен на нея, живота мълчи,
и бягат мечтите нататък, нататък...
създаден светът в слепота, се руши.
На тръгване цял е единствено спомена,
очите заспиват във пареща нощ,
сълзата последна се стапя отронена,
най-трудно се тръгва от дълга любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
