Aug 5, 2008, 12:01 PM

На тръгване... 

  Poetry
674 0 12
На тръгване птиците свеждат глави,
ръцете остават сами до замръзване,
угасват във огъня всички искри,
в сърцата умират красивите сънища.

На тръгване в бяло самотата танцува,
а сълзите раждат се все по-красиви,
душите се учат какво е сбогуване,
денят се облича със расо във сиво.

На тръгване пътя подсказва съдбата,
подвластен на нея, живота мълчи,
и бягат мечтите нататък, нататък...
създаден светът в слепота, се руши.

На тръгване цял е единствено спомена,
очите заспиват във пареща нощ,
сълзата последна се стапя отронена,
най-трудно се тръгва от дълга любов!

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??