4 окт. 2020 г., 23:37

На тръгване

513 1 6

Ръката ми не ще ти помаха,

само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха, 
когато за обич сърцето заплака. 

 

Устата за сбогом не ще проговори, 
само душата в мен ще крещи. 
Всичко в нея за още миг ще се моли, 
да погледам за мъничко тези очи. 

 

Не ще имам сили да те изпратя, 
напусна ме отдавна тази мощ. 
Останаха само сълзи - да те изплача
и спомен - да побера поредната нощ. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наско, времето умее само да "тече" 😉 Румене, благодаря! 🙂
  • Даамм..мъка, мъкаа...!!! А казват, че времето лекувало всичко Поздрав
  • Много силно и въздействащо. Всеки го е преживял и го разбира добре. Поздрави!
  • Стойчо, Младен, благодаря Ви за усещанията! Поздрави! 🙂
  • Раздялата е малка смърт.
    Една бръчка в челото на дните.
    Един пресъхнал слънчев лъч.

    Хареса ми, Галина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....