Ръката ми не ще ти помаха,
само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха,
когато за обич сърцето заплака.
Устата за сбогом не ще проговори,
само душата в мен ще крещи.
Всичко в нея за още миг ще се моли,
да погледам за мъничко тези очи.
Не ще имам сили да те изпратя,
напусна ме отдавна тази мощ.
Останаха само сълзи - да те изплача
и спомен - да побера поредната нощ.
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав 