gali (Галина Кръстева)
235 475
4.10.2020 г., 23:37 ч.

На тръгване 

  Поезия
305 1 6

Ръката ми не ще ти помаха,

само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха, 
когато за обич сърцето заплака. 

 

Устата за сбогом не ще проговори, 
само душата в мен ще крещи. 
Всичко в нея за още миг ще се моли, 
да погледам за мъничко тези очи. 

 

Не ще имам сили да те изпратя, 
напусна ме отдавна тази мощ. 
Останаха само сълзи - да те изплача
и спомен - да побера поредната нощ. 

 

© Галина Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наско, времето умее само да "тече" 😉 Румене, благодаря! 🙂
  • Даамм..мъка, мъкаа...!!! А казват, че времето лекувало всичко Поздрав
  • Много силно и въздействащо. Всеки го е преживял и го разбира добре. Поздрави!
  • Стойчо, Младен, благодаря Ви за усещанията! Поздрави! 🙂
  • Раздялата е малка смърт.
    Една бръчка в челото на дните.
    Един пресъхнал слънчев лъч.

    Хареса ми, Галина!
  • При раздялата с любовта: човек е с натежала мисъл...
    И сякаш тя живее в тебе вовеки.
    Нощите се лутат безпризорни.
    Дните си отписал.
    Поздравления за написаното от теб, Галина!
Предложения
: ??:??