4.10.2020 г., 23:37

На тръгване

515 1 6

Ръката ми не ще ти помаха,

само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха, 
когато за обич сърцето заплака. 

 

Устата за сбогом не ще проговори, 
само душата в мен ще крещи. 
Всичко в нея за още миг ще се моли, 
да погледам за мъничко тези очи. 

 

Не ще имам сили да те изпратя, 
напусна ме отдавна тази мощ. 
Останаха само сълзи - да те изплача
и спомен - да побера поредната нощ. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наско, времето умее само да "тече" 😉 Румене, благодаря! 🙂
  • Даамм..мъка, мъкаа...!!! А казват, че времето лекувало всичко Поздрав
  • Много силно и въздействащо. Всеки го е преживял и го разбира добре. Поздрави!
  • Стойчо, Младен, благодаря Ви за усещанията! Поздрави! 🙂
  • Раздялата е малка смърт.
    Една бръчка в челото на дните.
    Един пресъхнал слънчев лъч.

    Хареса ми, Галина!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...