18 сент. 2024 г., 20:48

На тръгване

623 0 0

На тръгване

 

 

Прости ми, че със теб за кратко бях!

Прости, не стигна времето! Аз зная!

Да те обичам вечно не успях!

А исках да сме заедно до края!

 

Прости ми, че обичах те със страст!

Исках те! Безумно те желаех!

Бях щастлив да бъда в твоя власт!

Аз от тебе само се нуждаех!

 

Е, прости ми! Тръгнах си, уви!

Дори за мене беше изненада!

Но вече свърши всичко! Не плачи!

Защото тя прекрасна е и млада!

 

Къде ме води ли? Това не знам!

Едва ли в Рая ще ме заведе?

По-скоро в Ада във казан с катран

далеч и от земя, и от небе!

 

Не исках да си тръгвам, ала тя

не пита искаш ли или не искаш!

Просто ще те хване за ръка

и тръгваш със последната въздишка!

 

18.09.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....