Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст!
Исках те! Безумно те желаех!
Бях щастлив да бъда в твоя власт!
Аз от тебе само се нуждаех!
Е, прости ми! Тръгнах си, уви!
Дори за мене беше изненада!
Но вече свърши всичко! Не плачи!
Защото тя прекрасна е и млада!
Къде ме води ли? Това не знам!
Едва ли в Рая ще ме заведе?
По-скоро в Ада във казан с катран
далеч и от земя, и от небе!
Не исках да си тръгвам, ала тя
не пита искаш ли или не искаш!
Просто ще те хване за ръка
и тръгваш със последната въздишка!
18.09.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени