На търсещия ми любим...
На скитническата ти душа - подслон,
за болката сърдечна съм упойка...
Аз музика съм и любовен стон,
вълшебница, омайница и чародейка...
Спокойният ти сън, уют, покой...
за теб съм пратеникът - миротворец,
не ме смущават студ, ни зной,
света съм аз за теб... прозорец.
Донесла снопи с утринни лъчи,
с целувка устните ти ще разквася,
изплувал в мокрото на моите очи,
реката на живота те донася...
И мойте дружки самодиви - диви
ще пръскат челото ти със роса,
замаян от очичките им живи -
ще молиш аз да те спася...
Тогава аз на глътки ще ти давам
да пиеш жадно моята душа...
И само на едничко се надявам -
дано е жива в тебе любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
