На учителите в стачка
Понякога в прекрасното
се чувстваме безсмъртни
а в безсмъртието -
тъй прекрасни...
Да пишем в тишината
на ноща - е толкова лесно...
Да пишем в тишината,
страдания от думи и мечта,
надежди - от никъде несътворими...
/на това място би трябвало да пъхна някои текстове от чалгаджийските песни - например: „да бъдеш ледена тъга" - и всякакви други простотии.../
Имам нужда от армия принцове и принцеси, толкова да ми липсват, с които да сътворим една приказка... наистина за нас... за учителите...
И за всички нас...
Благодаря ви, че ме прочетохте...
Обаче - чрез тях продължавам да си мисля,
чрез тях усещаме неусетимото.
Чрез тях се помним,
такива малки бяхме...
А времето е толкова безпаметно,
часовникът на някакаква вселена...
Твори ни в кукли - лицемери...
твори образите ни без спомени,
а времето поражда разстояния...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветан Бекяров Все права защищены
