14 мая 2014 г., 00:20

На утрото сълзите... 

  Поэзия
2302 14 24

На утрото сълзите ми горчат...

И слепи са на вечерта очите.

Ръцете ми са тъжни. И мълчат.

Ала нощта не знае. И не пита.

 

Погребала съм толкова звезди!

Зачеркнала съм толкова посоки...

Посрещала съм толкова беди!

А Бог ми бе утеха от високо...

 

Изгубиха ме толкова ръце!

Бях отговор на толкова въпроси...

Крайпътен хан бе моето сърце -

случаен пристан за безпътни гости...

 

Но ти не бива да си между тях!

Аз само в твоите ръце се стичах...

Ти беше най-горещия ми грях!

Ти бе от тези, дето ги обичах...

 

Багажът ми отдавна е готов!

Един последен полет ми остана...

Моментът просто не е за любов!

Моментът е за близане на рани...

 

Аз ближа свойте винаги сама!

И ми  горчат на утрото сълзите...

И слепи са очите на нощта!

Тя няма как да знае... И не пита.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??