На утрото сълзите...
На утрото сълзите ми горчат...
И слепи са на вечерта очите.
Ръцете ми са тъжни. И мълчат.
Ала нощта не знае. И не пита.
Погребала съм толкова звезди!
Зачеркнала съм толкова посоки...
Посрещала съм толкова беди!
А Бог ми бе утеха от високо...
Изгубиха ме толкова ръце!
Бях отговор на толкова въпроси...
Крайпътен хан бе моето сърце -
случаен пристан за безпътни гости...
Но ти не бива да си между тях!
Аз само в твоите ръце се стичах...
Ти беше най-горещия ми грях!
Ти бе от тези, дето ги обичах...
Багажът ми отдавна е готов!
Един последен полет ми остана...
Моментът просто не е за любов!
Моментът е за близане на рани...
Аз ближа свойте винаги сама!
И ми горчат на утрото сълзите...
И слепи са очите на нощта!
Тя няма как да знае... И не пита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
