May 14, 2014, 12:20 AM

На утрото сълзите...

  Poetry
2.7K 14 24

На утрото сълзите ми горчат...

И слепи са на вечерта очите.

Ръцете ми са тъжни. И мълчат.

Ала нощта не знае. И не пита.

 

Погребала съм толкова звезди!

Зачеркнала съм толкова посоки...

Посрещала съм толкова беди!

А Бог ми бе утеха от високо...

 

Изгубиха ме толкова ръце!

Бях отговор на толкова въпроси...

Крайпътен хан бе моето сърце -

случаен пристан за безпътни гости...

 

Но ти не бива да си между тях!

Аз само в твоите ръце се стичах...

Ти беше най-горещия ми грях!

Ти бе от тези, дето ги обичах...

 

Багажът ми отдавна е готов!

Един последен полет ми остана...

Моментът просто не е за любов!

Моментът е за близане на рани...

 

Аз ближа свойте винаги сама!

И ми  горчат на утрото сълзите...

И слепи са очите на нощта!

Тя няма как да знае... И не пита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...