На великата река
Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана,
ту срички се изливат
в моите уши.
Приказваш ми със точки на Сьора -
овална,
пречупваща във себе си дъги.
Поточе по поточе - мисли грабваш
и на чертички се разнищваш,
и ме викаш:
„Прочети!“
И ме каниш:
„Прочети ме!
Разчети във мене собствените си
изгладени очи.
Прогледни!
И погледни във моите води,
полирано сърце,
с прозрение,
със знание -
единствено във теб се вдълбочи.
Аз изчиствам твоето съзнание.
Проследи се,
но с ръце
не се търси.
Несъзнателното в мен избистря
тонове.
Медитация от дълбините ми
шепти.
Потъни във моето
спокойствие.
Нека то - във теб -
заромоли.“
Несъзнателното
в мен - избистря тонове.
Само песен чувам аз.
С чистотата проста
на възторженост
и възвишеност -
тя лее своя глас.
Всяка дума -
отзвук от дълбокото -
бе различна,
но и бе една.
Името ѝ -
беше моето:
свобода, или
река.
-------------------------------------------------------
Атлаз подир атлаз -
водата формата приема
на душата,
в която е налята.
Своя глас
от твойте мисли взема
и тече във себе си -
със истинност прелята
в Аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены
:"Акцентът при това не пада върху невротичното и психотично фиксиране или регресия към симбиотичното състояние на привързаност към майката, в което времето наистина не съществува. Зрелостта според мен означава хармонична, дори ритмична смяна на овременяването, което разбирам като цялостно и активно присъствие във времевата реалност на съществуването, и развременяването - понятие, което разбирам не като бягство от времето, отхвърляне на времето, а като позволен, нормален начин на почивка от времето, творческо сливане с първичното в нас - насън, в художественото творчество, в истинската любов и автентичното религиозно преживяване"
