selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
26.07.2014 г., 15:21 ч.

На великата река 

  Поезия » Друга
1277 0 8

Разказваш ми

от сюрреалистичност изтъкана,

с течения - ту длани, ту - коси.

Ту погледи проблясват

с жизнена покана,

ту срички се изливат

в моите уши.

 

Приказваш ми със точки на Сьора -

овална,

пречупваща във себе си дъги.

Поточе по поточе - мисли грабваш

и на чертички се разнищваш,

и ме викаш:

„Прочети!“

 

И ме каниш:

„Прочети ме!

Разчети във мене собствените си

изгладени очи.

Прогледни!

И погледни във моите води,

полирано сърце,

с прозрение,

със знание -

единствено във теб се вдълбочи.

Аз изчиствам твоето съзнание.

Проследи се,

но с ръце

не се търси.

 

Несъзнателното в мен избистря

тонове.

Медитация от дълбините ми

шепти.

Потъни във моето

спокойствие.

Нека то - във теб -

заромоли.“

 

Несъзнателното

в мен - избистря тонове.

Само песен чувам аз.

С чистотата проста

на възторженост

и възвишеност -

тя лее своя глас.

 

Всяка дума -

отзвук от дълбокото -

бе различна,

но и бе една.

Името ѝ -

беше моето:

свобода, или

река.

 

-------------------------------------------------------

Атлаз подир атлаз -

водата формата приема

на душата,

в която е налята.

Своя глас

от твойте мисли взема

и тече във себе си -

със истинност прелята

в Аз.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !.
  • Лора, заемам се с тази мисия най-отговорно!
  • Много ти благодаря за отговора.Думите ти много ме зарадваха.За мен е наистина голямо щастие, ако мислиш така за мен!Благодаря ти!Всъщност и аз мисля така за теб, носиш точно такова усещане на позитивизъм, вдъхновение за изкуство, за творчество и въобще вдъхновение и желание за живот!Това чувство е наистина незаменимо!И ти не се променяй!Винаги бъди себе си!
  • Ето и останалата част от заключението в статията на проф. Йеротич (той е мъж, сърбин,<a href="http://kultura.bg/web/%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F/">Религия и психотерапия</a>:"Акцентът при това не пада върху невротичното и психотично фиксиране или регресия към симбиотичното състояние на привързаност към майката, в което времето наистина не съществува. Зрелостта според мен означава хармонична, дори ритмична смяна на овременяването, което разбирам като цялостно и активно присъствие във времевата реалност на съществуването, и развременяването - понятие, което разбирам не като бягство от времето, отхвърляне на времето, а като позволен, нормален начин на почивка от времето, творческо сливане с първичното в нас - насън, в художественото творчество, в истинската любов и автентичното религиозно преживяване"

    Основен момент е, че "океанското" (или "речното"? - ако приемем, че има идентичност между двете) чувство (за времето) може да е приемливо или не. Приемливо е при зряло-хармоничните (или при трезви подвижници, търсещи Благодатта) хора в ситуациите, изброени в края на горния цитат. Не е достатъчно приемливо при невротици, психотици и при болни мистици - окултисти, еретици и др., изпаднали в самоомаяност, заблуда, самозаблуда...
    За съжаление вече е доста избледнял споменът ми за "Сидхарта" на Херман Хесе, така че не мога да преценя дали и доколко писателят е представил будизма в правилна или в (прекалено!?) РОМАНТИЧНА насока.
    Иконата харесва ли Ви така? Ето една друга* моя (любителска) миниатюра - <a href="http://prikachi.com/images/868/7497868N.jpg">"Свети Димитър"</a>, копие на стенопис от 16 век, с точковиден фон, стил "Сьора".

    А ето тук песен - поздрав ма Вас и останалите, по текст на Херман Хесе: ...нещо, не се получава, обаче, с представянето и тук...
    *с извинение за инвазията с образи, цитати и песни
  • Лора, много ти се радвам на енергията, ти си едно много вдъхновено същество, запази го!!! Щастлива съм, че съм ти харесала (:

    Мисана, не ти се струва, вдъхновена е от реката на Хесе, но си е моето лично речно преживяване. Сърдечен поздрав и към теб!

    Фабер, не сте прав за запетайката, струва ми се, тъй като се отнася пряко към първата строфа. За да съм честна, помогнахте ми да усетя, че липсва още една черта, освен тази пред последният стих (по доста странен начин) - преди 5ия стих! Много важна при това, защото там вече не се обръщам към реката, а е вече монолог! Мисля че така всичко ще стане достатъчно изяснено.
    Интересен е случаят на тази икона, странно - единствената такава...
    Хубав цитат е този на Йеротич, определено ми допадна. Интересно, че с половината неща съм напълна съгласна, а другата половина напълно отричам. Предполагам, че професора е чела „Ерос и култура“ на Фройд и от там произтича това нейно несъгласие с „чувството на океана“ - тъй като буди еднакъв тип противоречиви чувства в мен - както той и засяга подобна (ако не същтата) тема. Всеки има право на своя вселена.
    Благодаря!
    -С
  • "Разказваш ми

    от сюрреалистичност изтъкана"

    Не трябва ли да е със запетайка:

    "Разказваш ми,

    от сюрреалистичност изтъкана"??
    Ако съм прав, това е много съществено с оглед разбираемостта.

    Ето, в това така добре написано стихотворение идейността я има с достатъчно минимална цялостност и коректно представена! Друг въпрос е за вида и принципните характеристики на тази идейност... Браво за споменаването на Сьора (ето тук един мой .... дискутабилен (като резултат) експеримент: единствената икона (копие на такава от 19 век) в света, направена чрез точков метод:<a href="http://prikachi.com/images/390/7497390q.jpg">Свети Илия</a> )

    Относно "океанското чувство" ("речно", при теб) - ето един цитат от "Възприятие на времето в психоанализата...." (Проф. Владета Йеротич): "Да влезеш във времето значи да влезеш в реалността, а също и да се научиш на едно съзнателно "не", превъзмогвайки бягството и изтласкването като разпространени защитни механизми както при здравите хора, така и - много повече - при невротиците (и психотиците, разбира се). Известното изказване на Ницше "Удоволствието изисква вечност" е точно не само от психоаналитична гледна точка; то ни въвежда директно в проблема "време" и в отношението на зрелите и незрелите индивиди към него. Всяко човешко желание за вечност, включително и религиозното, означава неприемане на времето и търсене на "океанско чувство", нееднакво, впрочем, при кърмачето и при озарения мистик. "
    Виж и каква интересна насока за разсъждение в коментара си е дал Каменов!

    В крайна сметка: поздравления за забележителното стихотворение, но и редица възможни много съществени!!! уговорки относно характера, същността на конкретната му идейност!
  • Струва ми се, че реката от "Сидхарта" /на Херман Хесе/ е изиграла своята позитивна роля за написване на това хубаво стихотвориние.

    Поздравление, Северина!

    Твой: Мисана
  • Това е то поезия!!Духовно извисено,чисто, пълно с едно топло и магично чувство, което някак те пречиства и те кара да се усмихваш и да бъдеш щастлив, заради всяко едно красиво нещо!!Това е изкуство!!Пълно е с позитивизъм, топлина и красота!!Освен това е различно и абстрактно! Докато четях стихотворението ти, чувствах как то дава усещане, че се носиш над земята..така че мога да кажа само-Превъзходно!!Поздравления!!Много ми хареса!!
Предложения
: ??:??